Водоснабдяването на София и язовир Искър – Историческа справка

Използването на водните сили на р. Искър започва с построената  през 1900 г. от френско-белгийско дружество първа водноелектрическа централа у нас –  ВЕЦ “Панчарево”, с мощност 2000 к.с. за електрификация на София.

Още в първата година на експлоатация на ВЕЦ “Панчарево” се вижда, че поради твърде променливите водни количества на реката централата не е в състояние да задоволява нуждите на града и се замисля построяването на малък язовир с подязовирна централа в теснините на пролома над манастира “Св.Петър” (на около 37 км по шосето София-Самоков).

През 1921 г. при проучванията за водоснабдяване на София е бил разгледан отново въпросът за изграждане на язовир на мястото на сегашния язовир ”Искър”. Изработеният предварителен проект предвиждал изграждането на язовирна стена с височина 55 м и обем на водохранилището 320 млн. м³, но не се пристъпило към реализирането му. Изселването на селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово и проблемът за напояване на Софийското поле са били извън възможностите на общината , а освен това и водоснабдяването на София се е насочило към вземане на вода от р. Искър и притоците й в Рила.

През 1932-1941 г. Министерството на земеделието се е занимало отново с въпроса за постройка на язовира “Св. Петър”. През това време са били  направени топографски снимки, геоложка оценка за мястото на стената и са били организирани ежедневни наблюдения на водните количества на р. Искър при водочета Пасарел.

През юли 1947 г. Дирекцията на водите при бившето Министерство на електрификацията започва геоложки проучвания на четири места в пролома между Горни Пасарел и Панчарево за изграждане на язовира на р. Искър. Тези проучвания установяват, че мястото около 37-ми км има най-благоприятни условия – геоложки, топографски и водностопански, за изграждане на язовирна стена на р.Искър.

През 1947- 48 г. се извършват генерални проучвания за цялостното използване на водите в поречието на р. Искър.

От началото на 1948 г. със създаването на “Енергохидропроект” започва същинската разработка на проектите за хидровъзел ”Искър”. Проектантският колектив, заедно със съветски специалисти, начело с инж. Моисеев, изработва схемата и идейния проект на хидровъзела.

На 26.01.1949 г. експертният съвет при Министерството на електрификацията и мелиорациите  се запознава с доклада на колектива по общата схема на хидровъзела и възприема няколко основни положения за по-нататъшното му проектиране: язовирната стена да бъде изградена с водохранилище за многогодишно изравняване на водите на Искър,  работният обем да бъде 520 млн.м³ и резервният – 60 млн м³.

През 1949 г. започват подготвителните работи по строителството.

В края на 1950 г. започва основното строителство на хидровъзела. Изпълнител е ДСУ “Хидрострой”. В подготвителния период (до издаване на постановлението на МС) са извършени геоложките проучвателни работи. Тези работи обхващат и пробиването на I и II прозорец на тунел “Пасарел”, I и II прозорец на тунел “Кокаляне” и 300 м от входа на тунела “Пасарел”.

През 1950-1951 г. започва строежът на язовирната стена и тунелната напорна деривация на ВЕЦ “Пасарел”.

6 септември 1954 г. – тържествено откриване на Искърския хидровъзел.

Това е най-голямото техническо съоръжение на Балканите по онова време.

1955 г. – започва завиряването на язовир “Искър”, а също  и неговото изкуствено зарибяване. Оттогава всяка година се пуска зарибителен материал и се извършва промишлен риболов.

Юни  1956 г. – влиза в експлоатация ВЕЦ “Пасарел”. Поставено е началото на стопанската експлоатация на язовир “Искър” – производство на електроенергия.

Август 1956 г. – влиза в експлоатация и ВЕЦ “Кокаляне”. Водите на язовир “Искър” след енергийната им преработка се използват за напояване на Софийското поле.

През 1956 и 1957 г. експлоатацията на язовир “Искър” се ограничава само в производството на електрическа енергия

От 1958 г. нататък водата на язовир “Искър” се използва и за напояване.

До края на 1961 г. се построява и голям водопровод от ВЕЦ “Пасарел” до София за питейно водоснабдяване на столицата с 4,5 м³/сек.

През януари 1998 г. официално е приет в експлоатация “Водопровод  Искър”, чрез който се подава вода основно за ПСПВ “Бистрица”. Съществува и водопроводна връзка за подаване на вода от Водопровод “Искър” към ПСПВ ”Панчарево”.

ОПИСАНИЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА

Хидровъзел “Искър”

обхваща групата хидротехнически съоръжения изградени по р. Искър между селата Калково и Герман, а именно: язовир “Искър”, ВЕЦ “Пасарел”, бент “Кокаляне”, ВЕЦ “Кокаляне”, язовир “Панчарево”, напоителна система “София” и т. нар. Плавателен канал “Панчарево – София” 

   Язовир Искър

• Общ обем: 673 млн. м³
• Полезен обем: 580 млн. м³
• Площ на водосборната област: 1046 м²
• Обща залята площ: 30 км²
• Дължина на язовира: 25 км
• Средна надморска височина: 1314 м
• Дължина на язовирната стена: 204 м
• Височина на язовирната стена: 76 м
• Вид на стената: бетонно – гравитачна 

Язовир “Искър” е най-голямото водохранилище в страната. Той е многогодишен изравнител, основен водоизточник за столицата от построяването и приемането му в експлоатация през 1956 г. Пробното му завиряване е започнало през 1955 г.

След пускането на ПСПВ “Бистрица” в експлоатация през 1999 г. язовир “Искър” осигурява над 2/3 от нужните на София водни количества.

Водоснабдителният комплекс “Искър” е едно от най-сложните и обемни хидротехнически съоръжения у нас. Язовирът е с два основни изпускателя с капацитет 60 м³/сек и две преливни клапи с общ дебит 612м³/сек при най-високо водно ниво. Водите на язовира се използват за енергодобив, напояване, питейно и промишлено водоснабдяване.

Язовир “Искър” се експлоатира от Предприятие “Язовири и каскади” към НЕК.

Чрез водовземна кула, водата постъпва в напорен тунел (Главната напорна деривация) с диаметър 3800 мм, дължина  5,5 км и капацитет 33 м³/сек. От края на деривацията водопроводът се разделя на два клона. Първият е Искърският водопровод, достигащ до ПСПВ “Бистрица”, а вторият – през турбините на ВЕЦ “Пасарел” и Пасарелския водопровод до ПСПВ “Панчарево”.

ВЕЦ “Пасарел”  влиза в експлоатация през 1956г. Има три турбини като първите две са пуснати в началото, а третата през 1963г., през която минава вода за питейни нужди на гр.София.

В момента, за нормалното водоснабдяване на столицата и околните селища е нужно минимално водно количество от 7.4 куб. м. в сек.

Съгласно действащата законова уредба, огледите за техническото състояние на хидротехническите съоръжения на язовир “Искър” се извършват веднъж на пет години. За последен път това е било правено през 1995 г.

Водопровод “Искър”

Напорна деривация за довеждане на водни количества от язовир “Искър” до ПСПВ “Бистрица” и ПСПВ “Панчарево”.

С въвеждането на Искърския водопровод в експлоатация в началото на 1999 г. той става основен доставчик на вода за гр. София.

Водопроводът е с капацитет 13.50 м/сек м³/s, започва от апаратна камера “Пасарел” до ПСПВ “Бистрица”  и се състои от:

• Тунелен участък от  апаратна камера “Пасарел” до апаратна камера ”Злия камък”  съставен от 6  напорни тунела и 1 дюкер (участък на преминаване през река). Тунелният участък е с обща дължина 13 километра и диаметър 2700 мм.
• Тръбен участък  от апаратна камера ”Злия камък”  до ПСПВ “Бистрца”с дължина 2 километра и диаметър 1800 мм.
• Връзка за ПСПВ “Панчарево” с дължина 2,3 километра и диаметър 1000 мм.

Рилски водопровод

Обща дължина: 67.5 км

Довежда водите от язовир “Бели Искър” до южните райони на София, Княжево, Горна Баня, Мало Бучино, Банкя и др.

Строителството му завършва през 1935 г. През 1957 г. след изграждането на ВЕЦ “Бели Искър” и на водохващането “Черни Искър” Рилският водопровод е завършен окончателно. На София е осигурена средногодишно около 55 млн. куб. м. водна маса.

Дори след цялостното завършване на Рилския водопровод столицата изпитва недостиг на вода, вследствие индустриалното й развитие и нарастването на броя на населението. Изготвя се проект за допълнително водоснабдяване на София с питейна вода от язовир “Искър”.

След 1957 г. се реализират основните схеми и проекти за задоволяване нуждите на София с питейна вода от язовир “Искър”, който се оформя като основен водоизточник.

 СИГУРНОСТ НА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО

За гарантиране сигурността  на водоснабдяването на гр. София от изключителна важност е поддържането на довеждащите водопроводи и съоръжения в отлично техническо състояние.

Техническият преглед се състои в следното:

1. Проверка  на състоянието на саваците при водовземните отвори на  водовземната кула – отваряне, затваряне, пропуски на вода.
2. Проверка на състоянието на бързопадащия савак, който се намира непосредствено до язовира. Това  съоръжение  е предназначено за бързо спиране на подаването на водата от язовира при възникване на повреди по деривацията. Ще се извършат манипулации затваряне, отваряне и ще се определят пропуските на вода при спуснат савак.
3. Ще бъде направен оглед отвътре на Главна напорна деривация, за евентуално възникнали пукнатини, срутвания и др.
4. Извършване на оглед и заготовка за подмяна на силов кабел, захранващ саваците на водовземните  отвори при водовземна кула. 
5. Пълнене на Главна напорна деривация
6. Възстановяване на работата на ПСПВ “Бистрица”
7. Намаляване на подаваното водно количество към ПСПВ “Панчарево” до 2.25 куб. м. / сек
8. Преразпределяне на водните количества от двете пречиствателни станции към централните градски резервоари
9. Възстановяване на нормалното водоснабдяване на столицата.

Източник: Софийска вода